Туризъм

Природни забележителности

Написано на .

Природни забележителности

Дивечовъден участък „Студен кладенец"

 

272305035_1007575230174145_8926096938235132324_n.png

Заема площ от 5186 хектара сред изключително красив ландшафт, в района на вливането на река Нановишка в яз. Студен кладенец. Необезпокоявани от хората там обитават елени-лопатари, муфлони, диви свине, сърни, кози, зайци, лисици, вълци, кеклик, яребици и др., а във водите се срещат мяряна, скобар, шаран, сом и др.
ДУ „Студен кладенец основно се занимава с провеждане на организиран ловен туризъм. В рамките на стопанството се намира скалния масив „Юмурук кая", където гнездят белоглав, черен и египетски лешояд и скални орли, които са защитени в цяла Европа. Убежище намират 219 вида птици, от които 59 са в Червената книга на България и 69 са включени като защитени по „Натура 2000". Стопанството разполага с малка хижа на брега на язовира и е предпочитано място за отдих, лов и риболов.

4.jpg

В истинска атракция за посетителите на дивечовъдния участък се превърнаха зубрите. Те са докарани в района през 2013 година от Германия. Като всички диви животни те избягват човешкото присъствие и в случай на заплаха обикновено предпочитат да избягат и да се скрият. В размножителния период, когато имат малки зубрите, както и елените са изключително чувствителни и затова е много важно да се избягва безпокойството. Често могат да бъдат срещани на територията на Община Момчилград и трябва да се спазва дистанция от поне 50 метра,като се избягват шума и резките движения. Добре е посещенията в района да се координират с екипа на ДУ Студен кладенец, които предлагат и наблюдение на зубри и елени с опитни водачи. Европейският бизон, както е известен още зубърът, е най-голямото тревопасно животно в Европа и ключов вид за отворените горски екосистеми.
bizoni.jpg

Резерват „Боровец"

borovec

Намира се на около 2 км. от село Равен. Това е горски черборов резерват – най-източното черборово насаждение у нас. Общата защитена площ е 360 дка. Средната му надморска височина е 400 м. Освен чер бор, в дървесния състав участват още значително количество зимен дъб, по-малко благун и още по-малко келяв габър. Средната възраст на боровите дървета е 130 г., а на най-старите 180.

Вкаменената гора

 

98417384_2403398379952788_3137367906287878144_n.jpg67761878_10219690938688877_2164008521786458112_n.jpg42315387_2197703416938697_9124996549674270720_n.jpg

Вкаменаната гора се намира в близост до село Равен, в дълбок дол, наричан от местните хора "Габъз дере". Вкаменените дървета се разкриват от двете страни на дерето по протежение на около 200 метра. Тя е уникална, защото е единствената в света, в която дърветата продължават да стоят изправени. Местността е представена от около двайсетина екземпляра, с височина до 1 - 1.5 м и диаметър на ствола от 0.4 до 0.6 метра. Най-голямата вкаменелост е с диаметър около 4 метра и височина метър. В напречното сечение на дънерите ясно се различават годишни кръгове. Вкаменената гора заема площ около 75 акра и е изключително живописна. Според една от теориите вкаменелостите са се образували в резултат на вулканична активност. Предполага се, че дърветата са част от съществувала преди 30 милиона години гора, която се е намирала на брега на древно море. При вулканично изригване високата температура овъглила дърветата, а през обгорените дънери преминала вода, която носела със себе си кремъчно вещество. То запълнило кухините и в резултат се получили каменните дървета. 

Природен парк „Кедик чал"

 

kedikcal.jpg20220329_144410.jpg

Паркът се намира на влизане в с. Равен от Момчилград. Представлява парк от 21 на брой вековни дървета, представени от видовете благун и космат дъб, на възраст от 400 - 500 години. Там се намират и различни видове защитени птици, а в района на парка могат да се открият различни билки и редки красиви растения. Това са останки от древната гора, покривала територията на Източните Родопи и описвана от хроникъорите като Великата Българска гора.

Лековит извор „Дамбалъ"

 

dambala.jpg

 

dambala_-_2.jpg

Планинското възвишение, известно сред местното население като „Дамбалъ", е на около 10 км. североизточно от Момчилград. В живописна местност сред широколистна гора по висок скален венец се стича изобилно вода. В подножието му е изградена чешма с няколко чучура. 

Според поверието в нощта на 5 срещу 6 май водата, бликаща от скалите добива вълшебна сила и лекува заекване, парези, екземи и други. Да търсят решение на здравословни проблеми на лековития извор Дамбалъ идват както родопчани и българи от други краища на страната, така и вярващи в магията му.

Пътят за Дамбалъ е маркиран с множество табели още от разклона за Момчилград. Свещеният извор е леснодостъпен по нов асфалтов път, който е изграден след спечелен проект на Община Момчилград. Пътят започва непосредствено в края на село Летовник, махала Рахиловци. Изградена е също нова трошенокаменна настилка и са положени два пласта асфалтобетон, изградени са също пътни съоръжения - канавки и водостоци.

Езеро с водни лилии

lilii1

lilii2

Разположено е в землището на с. Летовник и е единственото в областта с естествено находище на водни лилии. Те цъфтят в края на юни– юли и заемат почти цялата водна повърхност на езерото. Гледката е изключително красива и впечатлява всеки. Никой не помни кога за първи път в езерото са се появили лилиите.

Лесопарк „Момчил юнак"

50180915263_a1e29ab228_o.jpg

20160505134604_55508.jpg

Историята на лесопарк "Момчил юнак" датира от средата на 70-те години на миналия век, когато започва изграждането и оформянето на околната зона като парк. Тогава е и отнесен към курортните гори. В по-голямата си площ е покрита от иглолистна гора. Дърветата са засети с доброволен труд на местните жители в началото на 60-те години на XX век. Много момчилградчани посещават ежедневно парка, за да спортуват, да се разхождат или просто да си налеят вода от няколкото чешми в района.

Самият връх се намира над Момчилград и открива красив пейзаж към града и околността. Районът на лесопарка има изградена инфраструктура, туристическо име и прекрасни условия за отдих, спорт и почивка.

Публикувано в Забележителности

Печат