История на Момчилград

Летопис по важните събития в Община Момчилрад

Мастанлийското селско общинско управление е създадено в края на 1912 г. и началото на 1913 г..Първоначално е било към Кошукавашка околия, Гюмюрджинска област. За председател на Тричленната комисия е назначен Ферхад Хасанов, а за членове Али Осман и Хатиб Мустафов и за секретар-бирник Григор Гиошев. Няма запазени документи за периода 1912-1914 г.

І. Период 1914-1920 г.

 

С протокол от 20 ян. 1914 г. се назначава за секретар–бирник Григор Гиошев, разглеждат се въпроси за оборудването на общината с канцеларски материали и за изплащане на заплатите на служителите, за доходите от данъците «Кантария» и «Шеник»

С протокол от 20 юни 1914 г. се определят тарифите на таксите събирани от общината, за ползване на площи, на улици, пазари, площади, за издаване на позволителни билети за ремонт и построика на дюкяни, за издаване на свидетелства и преписи от актове, както и за паша на добитък в общинската мера.

С протокол от 21 окт. 1914 г. се назначава нов секретар-бирник Иван Георгиев

С протокол от 14 дек. 1914 г. започват да се назначават кметски наместници, като общината се е състояла от 15 села с център Мастанли с три малки села във вид на махали.

С протокол от 15 ян. 1915 г.  и от 20 авг. 1915 г. се определят цените на хранителните продукти и стоките от първа необходимост.

С протокол от 10 септ. 1915 г. се назначава Реквизиционна комисия към Общината в състав Мехмед Гюзелев – председател и членове Мехмедали Афузов Мола Хасан Мустафов и Иван Георгиев.

С протокол от 29 дек. 1915 г. е назначен Хигиенен съвет с председател кмета на общината Мехмед Гюзелев и членове Мола Мустафов, Мехмед Афузов, Иван Георгиев и Гюлнас Якъбов.

С протокол от март 1916 г. се взема решение за отпущане на сумата от 4990 лв. за закупуване на жито за населението.

С протокол от 22 юни 1916 г. общинския съвет назначава Училищни настоятелства на Частните мюсюлмански училища в общината.

В периода 1916-1918 има непрекъсната смяна на писари и секретар-бирници на общината.

С протокол от 20 юли 1918 г. се назначава Комисия за изземване на храните от селата на общината в състав: председател Мехмед Шакиров, членове Афуз Мустафа Алиев, Иван Николов и военния делегат Андон Тодоров.

В периода от 1913 г. до 1920 г. се наблюдават много чести смени на кметове и на общински служители. За този период в Мастанлийска община са се сменили 10 кмета а това са_: Ферхад Хасанов януари - юни 1914 г., Мехмедали Гюзелев юни 1914 - 1917 г., Мола Хасан Мустафов - 1917 г., Стефан Петков 15 авг. – 20 ноем. 1917 г., Мола Хасан Мустафов 20 ноем. 1917- 20 ян. 1918 г., Радю Иванов февр. - май 1918 г., Мехмедали Шарифов май - октомври 1918 г., Мехмедали Гюзелев октомври 1918 – февр. 1920 г.,Мола Ферад Хасанов март - апр. 1920 г.,  Мехмедали Шарифов от април 1920 – ян. 1921 година. Тези чести смени на кметовете в общините се дължат не само с невъзмож­ността им да се справят с работата, но са пряко свързани и с политичес­ката обстановка и промените които стават в управлението на България.

След подписването на Ньойският мирен договор обхванатите територии Родопската област са включени към създаденият на 6 април 1920 година Мастанлииски окръг. Това става с ІІІ постановление на Министерския съ­вет от 22 февруари 1920 година. Мастанлийския ок­ръг се състои от четири околии: Егридеренска, Ортакьойска, Кошукавашка и останалата част от Гюмюрджинска околия със седалище Мастанли, която се преименува в Мастанлийска.

Придобивайки статут на окръжен център, Мастанли е преобразуван от село в град, а това налага да се създадат условия и за преместването на вече съществуващи­те учреждения и институции, т.е на всички служби, които трябва да съ­ществуват в един окръжен център. В действителност в Мастанли има създаден  вече Селски общински съвет, които от 1920 година носи името Градски общински съвет, към него били изградени всички ос­новни служби но това не е било достатъчно. В Мастанли е трябвало да се създадат условия и да се построят необходимите сгради за настаняване на държавните служби. Поради тази причина първоначално с. Шех Джумая /Дже­бел/ става околийски център със седалище на учредената Мастанлийска око­лия. Редица други учреждения от окръжен ранг се е наложило да се наста­нят в град Кърджали. Заедно с преместването на  седалищата на учреждения­та от Гюмюрджина съответно в Кърджали и Мастанли се преместват и  много от  чиновниците.

ІІ. В периода 1920 – 1940 г.

 

С протокол № 26 от 20 април 1920 г. се основава в Мастанли Комитет, които да поеме грижите за прехраната и продоволствието на населението

С решение на ръководството от 4 април 1921 г. се отпущат 2000 лв. От общинската каса, които се раздават на сираци от войната и бедните.

С решение в протокол № 8 от 14 май ръководството взема решение в периода 1921-1922 с временна трудова повинност да се извършат следните работи: канал от махала Чорбаджилар;

Нов санитарен възел (нужник) за общинското управление;

Поправка на шосето минаващо през Мастанли.

Избират Мехмедали Афузов за създаване на «Държавен съд» съгласно телеграма № 1039/20.07.1921 г. на Министерството на народното здраве.

1922 г.

Започва измерване на земята в община Мастанли – 25 444 декара

С временна трудова повинност през 1922-1923 г.

Да се построй прогимназията в Мастанли

Канал от махала Чорбоджилар

Ограда на гробищата в Сапунджилар

Да се поправят междуселищните пътища

С протокол № 18 от 21 авг. 1922 г. се взема решение за откриване на тридневен панайр в Мастанли, разположен на 1 км от общинското управление в местността «Мегдан Диби» на 16-18 окт. 1922

Отпуща място за построяване на училище в размер на 1410 кв. м. намиращо се в Мастанли между махалите Читаклар и Сапунджилар

През 1920 г. Мастанли е имало 4144 жители

 Съгласно извършеното преброяване и на тази база се определят избирателни секции в общината

През 1925 г. с протокол № 35 от 4 февруари се взема решение да се изгради телефонно мрежа и общината да се свърже с телефон, за която цел са били необходими  5000 лв.

С протокол № 57 от 17 юли 1925 г. се определя Комисия за избор на места и парцели за строителството на държавни, окръжни и други учреждения.

Протокол № 60 от 29 юли 1925 г.  съдържа информация:

За бъдещ център на окръга е определен Мастанли в който няма абсолютно никакви постройки, които биха послужили за помещаване на едно държавно учреждение, за да се пренесат всички държавни учреждения от Кърджали в Мастанли е необходимо да се построят необходимия брой държавни учреждения, държавата ще отпусне суми за строеж, а общинския съвет трябва да отпусне даром места за тези учреждения.

Протокол № 68 от 26 окт. 1925 г. разглежда въпроса за обзавеждане на Медицинската служба в Мастанли от д-р Окаринов, на които трябва да се изпратят 2000 лв.

С протокол № 28 от 3 авг. 1927 г. се взема решение за изплащане на сумата от 430427 лв. на Георги Кювлиев за постройката на общинския дом

В протокол № 43 от 27 дек. 1927 г., Общинското ръководство предвижда следните суми:

20000 за канцеларски разноски и телефонни постове;

10000 са изразходвани за отопление и осветление и са необходими още 6000 лв.;

10000 лв. за закупуване и подмяна и мебелиране на новопостроеното общинско здание, за закупуване на пердета, маси, столове, шкафове за 8000 лв.

Протокол № 43 от 27 дек.1927 г. разглежда въпроса за откриване на клон на БНБ и Мирово съдилище. В Мастанли като околийски и окръжен център имало открити вече окръжен ветеринарен лекар, агроном, околийски медецински лекар, ТПСтанция, финансов агент, предстояло е преместването и на Околийското управление.

С протокол № 9 от 5 март 1929 г., се съдържа следната информация:

Плана на град Мастанли е утвърден с Указ № 301 от 4 авг. 1928 г.. За постройката на Българска земеделска банка е определено мястото в квартал № 79, парцел № 249

Разглежда въпроса за причисляване на изоставени имоти към фонда на ТЗС –Протокол № 24 от 30 авг. 1929 г.

Съгласно окръжно № 4739 на Главна дирекция за настаняване на бежанците от 11 авг. 1927 г. трябва да се раздадат парцели на настанените в общината бежанци за построиката на жилищни помещения и съвета трябва да определи място извън чертите на града за квартал за раздаване на земи на бежанците и безимотните жители на Мастанли. Определя за бежански квартал общинската мера до града от 30 дка под названието „Коджа дере“ от лявата страна на шосето Мастанли/Кошукавак.

Протокол № 26 от 3 септ. 1929 г.

Разглежда въпроса за даване на земи от свободната общинска мера в местността Югмарлък към фондовете на училищата и читалището, както следва: 85 дка на турското училище; 72 дка на българското училище; 60 дка на читалище „Нов живот“

Протокол № 34 от 7 ноем. 1929 г

Взема решение за постройка - ремонт   и надстройка на горен етаж на общинското сдание и приспособяването му за полицейски участък

Протокол № 16 от 15 авг. 1930 г. назначава за общинска акушерка г-жа Стефка Панайотова от Силистра.

Отчуждава земи в полза на общината за постройка на черковно сдание и двор;

За общинско читалище, театър и паркет

Протокол № 6 от 26 март 1931 г.

Назначава д-р Сергей Алексиевич Ростовцев за общински медецински лекар

Протокол № 15 от 1 авг. 1931 г.

Наема сградата на Христо Михайлов за амбулатория, състояща се от 4 стаи, голям салон, двор и градина в центъра на Мастанли с годишен наем 13000 лв.

Протокол № 28 от 13 ноем. 1931 г.

Разглежда въпроса за сформиране на делегация от Мастанли, която да замине за София с молба да се построй мост над река Сютлийка и трасиращо шосе за с. Шех Джумая

Определя цените на хранителните продукти от първа необходимост

Определя първоначалните тръжни цени за 1932 г. за данъците „Интизант“ – 20000 лв., „Кръвнина“ – 4000 лв., „Сергийно право“ – 20000 лв.

Протокол № 3 от 1 март 1932 г.

По нареждане на Мастанлийската постоянна комисия трябва да се образува делегация от представителите от всички градски и селски общини на окръга, която делегация да замине за София и връчи на министрите протест срещу решението за закриването на Мастанлийски окръг

Протокол № 14 от 30 септ. 1932 г.

Утвърждава комисия по посрещане гостите по откриването на ЖП линията Кърджали-Мастанли и отпуска сумата от 17000 лв.

Протокол № 9 от 10 март 1933 г.

Дава съгласие Зюмбюл Ралев от Симеонов град да построи в чертите на града ел. централа и задължава общината да плаща по 6000 лв. месечно за предоставеното електричество на общината

1934 г.

Общинския съвет отпуща 1000 лв. на българското училищно настоятелство за разноски по откриването на новопостроеното българско училище

Отпуща 1200 лв. на турското училищно настоятелство необходими за честването на „Байряма“

Командирова кмета Алиосман Хасанов в София да настоява пред министерството за откриване на Мирово съдилище и Земеделска банка в Мастанли

През 1934 година Мастанли се преименува на Момчилградско общинско управление, Момчилградска околия.

От 1934 година е разкрит и финансов отдел към общинското управление, а през 1938 година и комисарство.

1936 г.

Възлага на инж. Александър Марков от с. Мишевско да ръководи инсталацията на банята до завършването и за което да му се заплати възнаграждение от 4500 лв.

Протокол № 11 от 14 май 1936 г.

Натоварва кмета Филип Филипов да закупи кабриолет за пожарната команда за сумата от 15000 лв.

1937 г.

Общинското ръководство пристъпва към електрификация на града, като за тази цел са предвидени 202000 лв.

Отстъпва безвъзмезно дворно място от 2000 кв. м. с построената в него едноетажна сграда, състояща се от 6 стай, стълбище и коридор в кв. 29 за Момчилградско околийско управление и полицейски участък

Протокол № 10 от 29 апр.  1939 г.

Отстъпва в даром на АД «Пирин» - 601 дка земя по 10 лв. на декар за постройка на преработвателна инсталация за рудата добивана от мините намиращи се в землището на Момчилград

1940 г.

одобрява изработената от арх. Христо Стоянов от София идейна скица за строеж на Основно народно училище в Момчилград

Протокол № 15 от 26 юни 1940 г.

Отстъпва в даром в собственост на Българската държава респективно Министерството на войната за нуждите на 10 дивизионен артилерийски  полк 1610 кв. м. от общинската мера в землището на Момчилград

разрешава на Теню Янчев Георгиев от с. Книжовник да построй сал за превоз на пътници през р. Сютлийка между Момчилград и Седлари

1941 г.

Протокол № 2 от 13 ян. 1941 г.

Разглежда въпроса за водоснабдяването на града

Протокол № 14 от 21 юни 1941 г.

С протокол № 231 от 9 март 1941 на междуведомствения художествен съвет при Министерството на войната е одобрен проект за Костница за падналите герой през войните и искане за намаляне на височината от 5 на 3 метра височина.

Протокол № 15 от 4 авг. 1941 г.

Разделя града на строителни зони

Протокол № 17 от 4 авг. 1941 г.се взема решение за промяна на регулационния план и отреждане на терен за построика на Хали

В Протокол № 24 от 18 септ. 1941 г. се одобряват плановете  и условията за построяването на Костница-гробница в Момчилград на загиналите във воините.

В протокол № 31 от 13 дек. 1941 г. се разглежда въпроса за електрификацията на града, сключване на договор за доставка на ел. Енергия от централата на Любен Борисов. Този въпрос е много кратно разглеждан и в следващите протоколи

В протокол № 10 от 10 апр. 1942 г. се взема решение за строителството на Костницата-гробница да се възложи на Александър Стефанов Марков от Кърджали

През 1942 г. започва строителството на Основно народно училище в Момчилград, което също е възложено на инж. Александър Стефанов Марков от Кърджали.

В периода от 1921 г. до 1944 г. продължават честите смени на кметове и на общински служители. За този период в Мастанлийска (Момчилградска) община са се сменили 8 кмета а това са: Афуз Мустафа Алиев ян. 1921 – 14 юли 1924 г., Салим Салиев 19 юли 1924-20 ян. 1927 г., Али Осман Хасанов 24 ян. 1927 – 28 юни 1934 г., Тодор Байков 28 юни 1934 – 3 март 1936 г., Филип Филипов 18 март – 7 юли 1936 г., Тодор Байков 7 юли 1936 – 24 февр. 1942 г., Антон Басарабов 24 февр. 1942 – 11 септ. 1944 г. и Васил Въчев 13 окт. 1944 г.

В Мастанли (Момчилград) след 1920 г. са създадени следните служби и учреждения:

• ОКОЛИЙСКА ЗДРАВНА СЛУЖБА - МОМЧИЛГРАД

Създадена през 1920 г. с цел подобряване на санитарно-хигиенното и здравно състояние на населението в района на околията. След 1934 г. е под ръководството на Областната дирекция "Народно здраве"- в Стара-Загора.

• ОКОЛИЙСКА ВЕТЕРИНАРНА ЛЕЧЕБНИЦА – МОМЧИЛГРАД

Околийската ветеринарна лечебница - Момчилград се създава през 1923 г. със задача да провежда лечебно-ветеринарната дейност и санитарен контрол, да подобрява условията за отглеждане на домашни животни, да контролира продуктите от животински произход в търговската мрежа и да контролира цялостната дейност на участъковите ветеринарни службина територията на околията.

• ЦЪРКОВНО НАСТОЯТЕЛСТВО ПРИ ЦЪРКВАТА "СВ. ЦАР БОРИС" - МОМЧИЛГРАД

Църковното настоятелство при църквата "Св. Цар Борис" -  Момчилград се създава през 1931 г. Настоятелството се грижи за движимите и недвижимите имоти, за обзавеждането, привежда в изпълнение окръжни, разпоредби на Синода, митрополита и министерски постановления.

• ЧИТАЛИЩЕ "НОВ ЖИВОТ" - МОМЧИЛГРАД

Читалище "Нов живот" Момчилгард е основано на 19 февр. 1926 г. Активната читалищна дейност се развива след 1937 г като се изнасят сказки, реферати, беседи, правят се вечеринки, забави и други културни мероприятия. През 1939 г. се създава библиотеката. През 1938 г. се поставят и основите на читалищната сграда, днешното кино "Д. Благоев", която се строи на два етапа, единият през 1938 г..

• ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ - МОМЧИЛГРАД

Първоначалното българско училище е открито през учебната 1927 - 1928 г., а прогимназията през учебната 1932 - 1933 г..

• ПОПУЛЯРНА БАНКА - МОМЧИЛГРАД

Популярна банка в Момчилград е образувана на 6 април 1930 година. Устава е утвърден с определение № 295 от 5 юли 1930 година публикувано в Държавен вестник брой 99 от 4 август 1930 година а е почнала да функционира от 1 януари 1931 година.

• ОКРЪЖНА ВЕТЕРИНАРНА СЛУЖБА - МОМЧИЛГРАД

Ветеринарната лечебница е образувана през 1923 година първоначално е била настанена в частна къща, а през 1929 година Министерството на земеделието и държавните имоти е построило специална сграда за службата. Същата обслужвала селата: Джебел, Мишево, Фотиново, Кирково, Бенковски, Чорбаджийско и Гледка.

• ДРУЖЕСТВО "ЧЕРВЕН КРЪСТ" - МОМЧИЛГРАД

Дружество "Червен кръст" - Момчилград е основано на 26 февр. 1928 г. от гражданството на града на учредително събрание.

Изграждането на дружеството става съгласно писмо № 9 от 10 март 1928 г. на централното управление на българско дружество "Червен кръст" София. Населението е било в голямата си част мюсюлманско, по малко българи и много бежанци от Тракия. При тези условия дружеството си поставя за задача да подпомага бедните семейства. Открити са много трапезарии за бедни ученици в града и околията и детски градини в Момчилград.

• УЧИЛИЩНО НАСТОЯТЕЛСТВО - МОМЧИЛГРАД

Училищно настоятелство гр. Мастанли (Момчилград) е утвърдено с протокол на Кърджалийския окръжен  съд от 20 ноем. 1928 г. съобщено с № 3717 от 26 ноем. 1928 г. на Мастанлийски окръжен училищен инспектор.

Първият учител е назначен на 18 юли 1930 г. е Христо Иванов Проданов.

• ОКОЛИЙСКО УПРАВЛЕНИЕ - МАСТАНЛИ

Създадено е през 1912 г. под ръководството на Окръжно управление Гюмюрджина, през 1920–1934 г. е подчинено на Окръжно управление Кърджали, а след 1934 г. на Областната дирекция в Стара Загора. Оглавявано е от околийски началник, а след 1934 г. от околийски управител. Осъществява пълно ръководство и контрол на обществения, стопанския, политически и културен живот в околията и гарантира сигурността на властта. Преустановява дейността си на 9.IX.1944 г.

              С образуването на Мастанлийски окръг през 1920 година се създава и Мастанлийското окръжно управление, закрито през 1934 година.