Харман кая

Това е скално изсечено светилище, разположено на невисоко плато на около 2 км. Източно от с. Долна Чобанка. В близост са формирани две малки пещери. Ранните археологически струпвания на скални фрагменти се отнасят към късноенеолитната епоха. Из цялата площ се забелязват изсечени в скалите съоръжения – помещения, кръгли и трапецовидни ниши, гробници, щерни, концентрични кръгове, наподобяващи слънчев часовник, жертвеници, басейни, стъпала.

Скални ниши, с. Неофит Бозвелиево

Нишите са разположени на открояваща се скала вдясно от пътя в посока към с. Лале. Издълбани са на достъпно място, във варовик, което се  среща сравнително рядко. Те са 11 на брой, разпределени на 2 нива. Сред тях има и недовършени, което дава възможност да се проследи начинът на изсичане. На хълма непосредствено над скалите с нишите има разрушено светилище, районът е осеян с керамика.

Такива скални ниши, изсечени в скалите, могат да се видят още в с. Татул, с. Равен, с. Биволяне, с. Чайка, с. Чайка, с. Друмче, с. Обичник, с. Чуково и с. Чомаково. Част от тях са в съседство със скални гробници /при с. Равен, с. Биволяне и Момчилград/ и светилища.

Ритуален камък – Шарапана

Намира се край махала „Гузоллар” на с. Вряло и е изцяло запазена. Шарапаната се състои от два басейна, разположени стъпаловидно и свързани чрез улей. Единият е с кръгла форма, а вторият басейн под него е с елипсовидна форма. Предполага се, че шарапаните датират от 700-800 г. преди н. е. и са се използвали за преработка на грозде във вино. Те са издялани в скалите преливници, преси за изтичане на ритуален, свещен гроздов сок, който се е пиел а съответните празници. Виното е било свързано с култа към бог Дионисий и орфическите вярвания.

Големият и Малкият казан

Те се намират в местността „Казан беюг'' край махала Въз на с. Равен. До обекта може да се достигне до ясно открояваща се пътека, непосредствено преди първите къщи на махала Въз от с. Равнец. В местността „Казан беюг" се извисява комплекс от интересни скални образувания, разположени върху левия бряг на р. Казан дере, с височина над 30 м. В района има множество изсечени в скалите съоръжения – проходи, жертвеници, жлебове, улеи, трапецовидни ниши и добре запазена гробница с жлеб за затваряне.

Средновековна крепост „Асара"

Средновековна крепост, изградена през ХІ-ХІІ век на доминираща височина в района на рудник „Звездел", с. Ралица. Открояват се останките на две големи кули, като в едната от тях има следи от жилищни щения и параклис. На по-късен етап двете кули са свързани чрез крепостна стена. Голяма част от стените на крепостта са били дървени. Две кули са свързани чрез проход, изсечен в скалите. По време на извършените археологически разкопки в параклиса е открита уникална икона от ХІ век, основата на коята е изработена от еленова кост, а върху нея са монтирани прецизно изработени медальони с образи на светци, с обкови от злато и сребро и ажурни инкрустации.

Скално-култов комплекс Чуково

Скално-култовият комплекс при село Чуково е разположен в полите на Стръмни рид (Източни Родопи). Според проф. Ана Радунчева комплексът е неповторим според организацията си на свещеното пространство. На самия връх на Стръмни рид е изсечена от монолитна скала огромната фигура на легнал на дясната си страна лъв, обърнат към долината и скалистото речно корито на р. Чуковска. (Според проф. Радунчева, позата и начинът на оформяне на тази скала показва силна прилика с една глинена животинска статуетка, съхранявана в РИМ Стара Загора, датирана от халколита.)

В предната част вместо глава има два жертвеника, а на обърнатата към долината страна са изсечени хоризонтални редове от трапецовидни ниши. В основата на тази страна на скалата чрез плитки изсичания и промени в цвета на скалата е направено изображение, което проф. Радунчева определя като женско – изобразяващо глава с корона, шия и горна част на тялото до бюста. Паралел на това изображение според Радунчева има в обект 244 от селището при село Драма (област Ямбол). Зад нея по скалата се наблюдава и второ антропоморфно изображение на човешко лице, а над него се различава и изображение на демон. Под тези изображение при теренно проучване проф. Ана Радунчева открива керамични късове от късния енеолит. 

Пещерата Утроба край Татул

Пещерата утроба се намира съвсем близо до Светилището на Орфей край момчилградското село Татул и е свързана с него. Използвана е като храм от древните още в каменно-медната епоха - приблизително 4800 - 4000 година преди новата ера. Пещерата е естествена, но меката скала е дооформена от човешка ръка, за да се постигне още повече визуалната връзка с утробата.

В древния храм се е почитала Великата богиня Майка, едно от най-древните божества. Счита се, че е била покровителка на плодовитостта и плодородието, на жените майки и стопанки, но и на девиците, пазителка е на култа към Слънцето и живия огън, както и покровителка на животните и лова. Великата богиня – Майка самозачева и ражда сина си – Богът, който е виждан като Слънце и Огън. Този акт урежда космическото равновесие, природния цикъл и кръговрата живот – смърт, защото след него Великата богинята Майка започва да се съединява периодично със сина си - Слънцето. Практически това се случва два пъти годишно - при равноденствие, когато слънчевите лъчи проникват във вътрешността на Пещерата утроба и стигат до основата й, където в скалата е изсечен олтар. Всъщност Пещерата - Утроба край село Татул е уникална, защото е триделна, т. е. има три разклонения и съответно три олтара.

Резерват „Боровец"

Намира се на около 2 км. от село Равен. Това е горски черборов резерват – най-източното черборово насаждение у нас. Общата защитена площ е 360 дка. Средната му надморска височина е 400 м. Освен чер бор, в дървесния състав участват още значително количество зимен дъб, по-малко благун и още по-малко келяв габър. Средната възраст на боровите дървета е 130 г., а на най-старите 180.

Вкаменената гора

Вкаменаната гора се намира в близост до село Равен, в дълбок дол, наричан от местните хора "Габъз дере". Вкаменените дървета се разкриват от двете страни на дерето по протежение на около 200 метра. Тя е уникална, защото е единствената в света, в която дърветата продължават да стоят изправени. Местността е представена от около двайсетина екземпляра, с височина до 1 - 1.5 м и диаметър на ствола от 0.4 до 0.6 метра. Най-голямата вкаменелост е с диаметър около 4 метра и височина метър. В напречното сечение на дънерите ясно се различават годишни кръгове. Вкаменената гора заема площ около 75 акра и е изключително живописна. Според една от теориите вкаменелостите са се образували в резултат на вулканична активност. Предполага се, че дърветата са част от съществувала преди 30 милиона години гора, която се е намирала на брега на древно море. При вулканично изригване високата температура овъглила дърветата, а през обгорените дънери преминала вода, която носела със себе си кремъчно вещество. То запълнило кухините и в резултат се получили каменните дървета. 

Природен парк „Кедик чал"

Паркът се намира на влизане в с. Равен от Момчилград. Представлява парк от 21 на брой вековни дървета, представени от видовете благун и космат дъб, на възраст от 400 - 500 години. Там се намират и различни видове защитени птици, а в района на парка могат да се открият различни билки и редки красиви растения. Това са останки от древната гора, покривала територията на Източните Родопи и описвана от хроникъорите като Великата Българска гора.

Лековит извор „Дамбалъ"

Планинското възвишение, известно сред местното население като „Дамбалъ", е на около 10 км. североизточно от Момчилград. В живописна местност сред широколистна гора по висок скален венец се стича изобилно вода. В подножието му е изградена чешма с няколко чучура. 

Според поверието в нощта на 5 срещу 6 май водата, бликаща от скалите добива вълшебна сила и лекува заекване, парези, екземи и други. Да търсят решение на здравословни проблеми на лековития извор Дамбалъ идват както родопчани и българи от други краища на страната, така и вярващи в магията му.

Пътят за Дамбалъ е маркиран с множество табели още от разклона за Момчилград. Свещеният извор е леснодостъпен по нов асфалтов път, който е изграден след спечелен проект на Община Момчилград. Пътят започва непосредствено в края на село Летовник, махала Рахиловци. Изградена е също нова трошенокаменна настилка и са положени два пласта асфалтобетон, изградени са също пътни съоръжения - канавки и водостоци.

Езеро с водни лилии

Разположено е в землището на с. Летовник и е единственото в областта с естествено находище на водни лилии. Те цъфтят в края на юни– юли и заемат почти цялата водна повърхност на езерото. Гледката е изключително красива и впечатлява всеки. Никой не помни кога за първи път в езерото са се появили лилиите.

Лесопарк „Момчил юнак"

Историята на лесопарк "Момчил юнак" датира от средата на 70-те години на миналия век, когато започва изграждането и оформянето на околната зона като парк. Тогава е и отнесен към курортните гори. В по-голямата си площ е покрита от иглолистна гора. Дърветата са засети с доброволен труд на местните жители в началото на 60-те години на XX век. Много момчилградчани посещават ежедневно парка, за да спортуват, да се разхождат или просто да си налеят вода от няколкото чешми в района.

Самият връх се намира над Момчилград и открива красив пейзаж към града и околността. Районът на лесопарка има изградена инфраструктура, туристическо име и прекрасни условия за отдих, спорт и почивка.