Харман кая

Това е скално изсечено светилище, разположено на невисоко плато на около 2 км. Източно от с. Долна Чобанка. В близост са формирани две малки пещери. Ранните археологически струпвания на скални фрагменти се отнасят към късноенеолитната епоха. Из цялата площ се забелязват изсечени в скалите съоръжения – помещения, кръгли и трапецовидни ниши, гробници, щерни, концентрични кръгове, наподобяващи слънчев часовник, жертвеници, басейни, стъпала.

Скални ниши, с. Неофит Бозвелиево

Нишите са разположени на открояваща се скала вдясно от пътя в посока към с. Лале. Издълбани са на достъпно място, във варовик, което се  среща сравнително рядко. Те са 11 на брой, разпределени на 2 нива. Сред тях има и недовършени, което дава възможност да се проследи начинът на изсичане. На хълма непосредствено над скалите с нишите има разрушено светилище, районът е осеян с керамика.

Такива скални ниши, изсечени в скалите, могат да се видят още в с. Татул, с. Равен, с. Биволяне, с. Чайка, с. Чайка, с. Друмче, с. Обичник, с. Чуково и с. Чомаково. Част от тях са в съседство със скални гробници /при с. Равен, с. Биволяне и Момчилград/ и светилища.

Ритуален камък – Шарапана

Намира се край махала „Гузоллар” на с. Вряло и е изцяло запазена. Шарапаната се състои от два басейна, разположени стъпаловидно и свързани чрез улей. Единият е с кръгла форма, а вторият басейн под него е с елипсовидна форма. Предполага се, че шарапаните датират от 700-800 г. преди н. е. и са се използвали за преработка на грозде във вино. Те са издялани в скалите преливници, преси за изтичане на ритуален, свещен гроздов сок, който се е пиел а съответните празници. Виното е било свързано с култа към бог Дионисий и орфическите вярвания.

Големият и Малкият казан

Те се намират в местността „Казан беюг'' край махала Въз на с. Равен. До обекта може да се достигне до ясно открояваща се пътека, непосредствено преди първите къщи на махала Въз от с. Равнец. В местността „Казан беюг" се извисява комплекс от интересни скални образувания, разположени върху левия бряг на р. Казан дере, с височина над 30 м. В района има множество изсечени в скалите съоръжения – проходи, жертвеници, жлебове, улеи, трапецовидни ниши и добре запазена гробница с жлеб за затваряне.

Средновековна крепост „Асара"

Средновековна крепост, изградена през ХІ-ХІІ век на доминираща височина в района на рудник „Звездел", с. Ралица. Открояват се останките на две големи кули, като в едната от тях има следи от жилищни щения и параклис. На по-късен етап двете кули са свързани чрез крепостна стена. Голяма част от стените на крепостта са били дървени. Две кули са свързани чрез проход, изсечен в скалите. По време на извършените археологически разкопки в параклиса е открита уникална икона от ХІ век, основата на коята е изработена от еленова кост, а върху нея са монтирани прецизно изработени медальони с образи на светци, с обкови от злато и сребро и ажурни инкрустации.

Скално-култов комплекс Чуково

Скално-култовият комплекс при село Чуково е разположен в полите на Стръмни рид (Източни Родопи). Според проф. Ана Радунчева комплексът е неповторим според организацията си на свещеното пространство. На самия връх на Стръмни рид е изсечена от монолитна скала огромната фигура на легнал на дясната си страна лъв, обърнат към долината и скалистото речно корито на р. Чуковска. (Според проф. Радунчева, позата и начинът на оформяне на тази скала показва силна прилика с една глинена животинска статуетка, съхранявана в РИМ Стара Загора, датирана от халколита.)

В предната част вместо глава има два жертвеника, а на обърнатата към долината страна са изсечени хоризонтални редове от трапецовидни ниши. В основата на тази страна на скалата чрез плитки изсичания и промени в цвета на скалата е направено изображение, което проф. Радунчева определя като женско – изобразяващо глава с корона, шия и горна част на тялото до бюста. Паралел на това изображение според Радунчева има в обект 244 от селището при село Драма (област Ямбол). Зад нея по скалата се наблюдава и второ антропоморфно изображение на човешко лице, а над него се различава и изображение на демон. Под тези изображение при теренно проучване проф. Ана Радунчева открива керамични късове от късния енеолит. 

Пещерата Утроба край Татул

Пещерата утроба се намира съвсем близо до Светилището на Орфей край момчилградското село Татул и е свързана с него. Използвана е като храм от древните още в каменно-медната епоха - приблизително 4800 - 4000 година преди новата ера. Пещерата е естествена, но меката скала е дооформена от човешка ръка, за да се постигне още повече визуалната връзка с утробата.

В древния храм се е почитала Великата богиня Майка, едно от най-древните божества. Счита се, че е била покровителка на плодовитостта и плодородието, на жените майки и стопанки, но и на девиците, пазителка е на култа към Слънцето и живия огън, както и покровителка на животните и лова. Великата богиня – Майка самозачева и ражда сина си – Богът, който е виждан като Слънце и Огън. Този акт урежда космическото равновесие, природния цикъл и кръговрата живот – смърт, защото след него Великата богинята Майка започва да се съединява периодично със сина си - Слънцето. Практически това се случва два пъти годишно - при равноденствие, когато слънчевите лъчи проникват във вътрешността на Пещерата утроба и стигат до основата й, където в скалата е изсечен олтар. Всъщност Пещерата - Утроба край село Татул е уникална, защото е триделна, т. е. има три разклонения и съответно три олтара.